Законът за предучилищното и училищното образование, обнародван на 13 октомври 2015 година създава реални условия за унищожаването на българското основно и средно образование. Това се казва в декларация на секция „Педагогика и психология“ при Съюза на учените в България. Текстът бе изпратен до президента Росен Плевнелиев, председателя на Народното събрание Цецка Цачева, премиера Бойко Борисов, всички парламентарни групи, министъра на образованието проф. Тодор Танев и председателя на комисията по образование и наука в Народното събрание Милена Дамянова, която е и основен вносител на приетия от НС и обнародван закон.

Учените искат прилагането на закона да бъде спряно. Ето и оригиналния текст на декларацията:

Общото събрание на секция „Педагогика и психология“ се обръща към Вас с настоящата декларация, за да бъде спряно прилагането на „Закон за предучилищното и средното образование“, обнародван в Държавен вестник бр.79 от 13.10.2015г., поради неговата незакономерност и несъстоятелност.

В нарушение на правата, дадени по Конституция на представителите на обществените организации, авторите на Закона не са се съобразили с нашето мнение и становище относно съхраняването на традициите в българското образование и с направените от нас доброжелателни препоръки при неговото обсъждане и в 41-вото Народно събрание, и в 43-тото Народно събрание /втората ни Декларация е публикувана и в сборник на фондация „Човещина“- „Образование и възпитание за утре“, София 2015, стр.456/.

Тревогата ни е мотивирана от факта, че с редица свои клаузи този Закон създава реални условия за унищожаване на българското средно образование. Ще приведем само няколко примера:

Налице е научна непрецизност при употребата на фундаменталните понятия – възпитание, образование, обучение. Неоснователно възпитанието се заменя с компетенции. Това по същество променя, както концепцията на закона, така и неговото съдържание, но не в положителен аспект.

Научно необоснована е част от названието на Закона. Механично е подменено понятието „предучилищното възпитание” с „предучилищно образование”. В предучилищна възраст водещо е възпитанието на детето, неговото нравствено, интелектуално и физическо формиране и развитие в единство. Научната прецизност изисква да се промени самото название на Закона. Той може да се нарича: ЗАКОН ЗА СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА.

Неоснователно в Закона е подценено „възпитанието“ и като цел, и като резултат от дейността на българското училище. Понятието „възпитание“ е заменено с „компетенции“, а самото то в закон от 353 члена е употребено само в 5 члена.
Идеята за автономията дава право на училищата „самостоятелно да избират и съставят свои учебни планове за съответния клас, да разпределят учебната програма в зависимост от потребностите на учениците, да определят учебните предмети и да разработват учебните програми…..“ /член 28, алинея 2 /.“

В българската образователна система е традиция учебният план и учебните програми за училищното образование да са държавни документи и задължително да се спазват в българското училище. Това осигурява единната подготовка и равнопоставеността на детето в българското училище.

Приетата вече законова постановка създава условия за неравнопоставеност на българските деца, за нарушаване на конституционните права на българските граждани по отношение единната подготовка в средното училище и равен старт за продължаване на образованието. Тя създава условия и за подценяване на базовите учебни предмети – български език, математика, българска история, география и други.

Всичко това поставя под въпрос и качеството на висшето образование в нашата страна и изискванията на Европейския съюз в областта на образованието.

Утвърдената в член 112“ самостоятелна форма на обучение“ е реално условие за утвърждаване на неграмотността, за нерешаване на задължителното 16 годишно обучение, за подценяване ролята и значението на българското училище, за активизиране на различните видове секти, за неспазване на изискването „обучение на български език“ и други.

Категорично възразяваме и срещу финансирането на частните детски градини и училища. Реално те не са равнопоставени и като финансиране, и като начин на организация, и като материална база.

В частните детски градини и училища се изпращат децата на богати родители, на хората, които имат пари. Социологическите изследвания обаче показват, че 43% от българите живеят под линията на бедността.

Тезата, че „парите следват ученика“ може да се реализира само тогава, когато са създадени еднакви материални условия и за държавните , и за частните училища. Нещо повече този акт е в противоречие с основния закон в Република България – Конституцията.

Анализът на проблема в европейските страни, според доклад на европейската служба за образование – Eurydice показва обаче, че половината от държавите в Европейския съюз не субсидират частните училища. Единствена страна, в която местните общини, а не държавата, финансират частните училища наравно с публичните е Швеция. Но самата Швеция е единствената страна в Европейския съюз, която инвестира най-много в средното образование – 6.1% от брутния вътрешен продукт. докато Република България инвестира за средно образование 2.9% от брутния вътрешен продукт, което е сред най-ниските стойности в Европейския съюз.

Буди недоумение утвърждаването на неограничен брой учебници при ограничен брой средства. Опитът през последните 25 години показа, че тази теза е погрешна.

Погрешна е и тезата за закриване на помощните училища. При децата със специални образователни потребности водещо трябва да е диагностиката на всяко дете и индивидуалната работа с него. Натрупаният опит в помощните училища трябва да се стимулира в името на децата, които се нуждаят от тях.

Предложената система за управление на образованието е утежнена с нови структури и с неглижиране на функциите на общините и на училищните настоятелства. Създаването на „Обществени съвети“ към всяко училище, в които ще влизат не специалисти, а ще атестират учителите, поставя под въпрос и качеството българското на образование, и престижа на българския учител.

Стои открит и въпросът за ролята на делегираните бюджети. Практиката показва, че те не стимулират качественото средно образование? Реалната ситуация в българското училище е: борба за брой ученици, а не за качествено образование!

Уважаема госпожо Цачева, уважаеми г-н Плевнелиев, уважаеми г-н Борисов, уважаеми народни представители, уважаеми проф. Танев, уважаема госпожо Дамянова,

Настояваме да се предприемат от всички Вас необходимите процедури за преразглеждане и преработване на “Закон за предучилищното и училищното образование“, като се премахнат всички клаузи в него, които реално унищожават българското средно образование!

С настоящето заявяваме нашата открита позиция, че е крайно време законодателните органи да съхраняват българските традиции в образованието и ползват практиката и опита на всички нас, които работим в областта на образованието и просвещението. Повярвайте ни, ние сме радетели на българската образователна система и можем да Ви бъдем от полза!

Декларацията е съставена, обсъдена и приета единодушно на общото събрание на секция“Педагогика и психология“при

СУБ на 19.10.2015 г.

За Общото събрание на Секцията, подписали:

Председател на секция “Педагогика и психология“ при СУБ:
/проф., д.пс.н. Любомир Георгиев/
Зам. председател на секция “Педагогика и психология“ при СУБ:
/проф., д.п.н. Емилия Рангелова/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *