Пълно затваряне на границите на Европейският съюз поиска министър-председателят Бойко Борисов, по време на срещата на върха за мигрантските въпроси във Виена, организирана от канцлера на Австрия Кристиан Керн. Българският премиер предложи също за изграждане на зони за сигурност в трети страни като Либия например.

_j2a0202

По думите на Борисов не трябва да се пренебрегва опасността от нова вълна мигранти, само защото притокът към Германия например е намалял. „Защото мигрантите влизат отвсякъде и на практика крайните точки инкасират в пъти по-малко мигранти, които са влезли вече, но те продължават да влизат от различни места, така че им поставих условие. В понеделник се надявам след като и последните апликации, и всичко отиде в Брюксел от страна на България, да ни преведат парите,“ коментира той.

Бойко Борисов критикува неподготвеността на ЕС за евентуална нова мигрантска вълна в случай на разваляне на споразумението с Турция: „Какво би станало, ако 200 или 300 хиляди души дойдат на оградата с Турция. Ще ги оставим да умрат? Ще стреляме по тях? Или ще ги пуснем да влязат? И какво ще се случи с България като влязат? Искам вие като европейци по-отдавна в Европа да ми кажете рецептата! И знаете ли каква е рецептата? Пълно мълчание. Чакаме да се случи нещо ужасно, ако това стане. Ами, аз не искам да чакам.“

Министър-председателят изрази разочарование от европейските си колеги във връзка с призива за продължаване на действието на споразумението с Турция и след декември. Според него страните членки на Евросъюза не са готови да поемат евентуален нов милионен поток бежанци, които биха тръгнали от Турция към Европа.

Борисов настоя в понеделник да бъде преведена сумата, която България трябва да получи от Евросъюза за засилване на граничния контрол по южните ни граници. Тя ще бъде разпределена за техническо оборудване и за подобряване условията на живот на служителите, ангажирани с охраната.

_j2a0269

Много по-твърд от преди беше тонът на германския канцлер Ангела Меркел към мигрантите.  „Нелегалната миграция трябва да бъде спряна, това трябва да стане цел на ЕС,“ заяви Меркел в края на срещата. Тя отчете, че в последната година има значителен напредък в борбата с нелегалната миграция.

Канцлерът на Германия посочи, че ЕС трябва да сключи повече споразумения с трети страни за връщане на хората, които нямат право на убежище. По думите това са главно държавите в Африка, но и Пакистан и Афганистан.

Меркел коментира, че се обмисля засилването на Европейската гранична агенция „Фронтекс“ в посока засилване нa сухопътните граници на 28-членния блок. Канцлерът предложи помощ за Гърция и Италия и заяви, че Берлин ще приема няколко стотин мигранти от двете страни всеки месец.

„Предвид това, че сред нас има много бежанци, всички страни членки трябва да участват в това разпределение, а не само държавите които са по т. нар. балкански път. Ние носим нашата отговорност и поемаме своя дял,“ каза Меркел.

Австрийският канцлер Кристиан Керн изтъкна, че споразумението с Турция работи, но не според очакванията.

Премиерът на Гърция Алексис Ципрас призова за солидарно и справедливо разпределение на тежестта на мигрантската криза. Той изтъкна важността от успешното прилагане на споразумението между Европейския съюз и Турция, както и че е доволен от сътрудничеството с Анкара.

Унгарският министър председател Виктор Орбан поиска, след срещата, ЕС да създаде „гигантски бежански град“ на крайбрежието на Либия.

Орбан заяви, че границите на Евросъюза трябва да са под тотален контрол, а молбите за убежище да се разглеждат отвъд тях. Според него Европа трябва да помогне на власт в Либия да дойде ново правителство като подкрепи „Либийската освободителна армия“, а след това отмени оръжейното ембарго над страната.

Сърбия, която също взе участие в мини срещата във Виена, изрази недоволство. Страната ни „не може да бъде доволна от днешната среща на върха във Виена, защото не чу конкретни решения,“ посочи сръбският вътрешен министър Небойша Стефанович, цитиран от международна медия. Той коментира, че на срещата премиерът Александър Вучич е изтъкнал, че Сърбия е получила най-малко пари от всички държави в тази част на Европа.

Стефанович каза, че Белград иска пари не само за неправителствени организации, за които кризата е станала бизнес, а за армията, полицията и държавните органи, които участват в управлението на центровете за мигранти и защитата на границите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *