Шест мерки за растеж на икономиката, 10 –  за намаляване на бюрокрацията, и 18 мерки за спиране на кражбите, са включени в икономическия план на „Да, България!“, който беше представен от председателя на партията, Христо Иванов и членове на икономическия му екип.

Христо Иванов отбеляза, че програмата е фокусирана върху използване на експертния потенциал в “Да, България!” и е съгласувана с коалиционните партньори – Зелените и ДЕОС. Цялостната платформа на партията ще бъде представена на части, за да има фокус върху отделните секторни политики.

Бизнесменът Кирил Петков посочи осем цели на програмата, които ще доведат до просперитет.

  1. Икономически ръст от 6% на година и увеличаване на доходите на домакинствата с 50% през следващите 5 години.
  2. България да достигне челната тройка страни с най-добра бизнес среда в Европа чрез ефективна, прозрачна и електронизирана администрация с ниско ниво на корупция.
  3. Намаляване разхода на домакинствата за енергия и битови разходи чрез разбиване на картели и монополи през по-ефективни и истински независими и прозрачни регулатори.
  4. Спестяване на публични средства в размер на минимум 2.5 млрд. лв. на година чрез по-добро и прозрачно управление на държавните активи и разходи.
  5. Драстично повишена данъчна събираемост, разследване на големите данъчни измами и укриване на приходи през непазарни трансферни цени в размер на 1.6 млрд. лева на годишна база.
  6. Използване на освободения ресурс от горните точки за инвестиции в образованието, здраве и поетапно намаляване на данъците.
  7. България да се превърне в най-привлекателна дестинация за експортно ориентирани инвестиции в Централна и Източна Европа.
  8. Високо качество на живот със съхранена природа, ограничаване на застрояването, намаляване на въглеродния отпечатък на икономиката, овластяване на местните общности да приоритизират своите публични разходи.

Станислав Тодоров, който е експерт в сферата на обществените поръчки, отбеляза, че държавата присъства в икономическия живот като собственик, регулатор и консуматор, а политиците използват и трите за корупция. Той предложи продажбата на държавни земи, имоти и предприятия, да става само след публичен търг чрез публикуване в електронен регистър. Продажбите на електроенергия от държавни дружества като АЕЦ “Козлодуй” и ТЕЦ “Марица Изток 2” ще стават през енергийната борса.

Тодоров препоръча да има публични изслушвания при назначаване на регулаторни органи и етични критерии за избор. Сред останалите предложени мерки са: Ръководителите на администрация да бъдат назначавани след публични конкурси на мениджърски принцип, след защита на програма и цели и резултати; да бъдат въведени задължителни електронни търгове през централизирана платформа, което ще осигури прозрачност и директен контрол върху работата на комисиите и ще премахне физическия контакт между администрация и фирми; да се декларират физическите собственици на фирмите; и да се изготви регистър (черен списък) на некоректни фирми, изпълнители на обществени поръчки, които не се разплащат с подизпълнител, не изпълняват договорите си или са с установени случаи на корупция.

За прозрачна и ефективна администрация в полза на гражданите и бизнеса се обяви Петър Василев от Зелените. Искаме да има минимален контакт между бюрокрация и граждани и бизнес, каза той.

Сред мерките, които посочи Василев, са: пълно електронизиране на държавните услуги; оптимизация и опростяване на регулациите за лесен процес за малките бизнеси; ангажимент за курс към влизане в еврозоната; опростяване на данъчната система, вкл. премахване на данък върху лихвите на депозитите на физически лица и „данък уикенд“; увеличаване на прага за регистрация по ДДС на 100 000 лв; въвеждане на законодателство за личния фалит; изграждане на устойчив и конкурентен енергиен сектор чрез диверсификация на доставчиците, приоритизиране на енергийната ефективност и насърчаване на производство на електроенергия от ВЕИ.

Кирил Петков постави фокуса върху експортно ориентирана икономика, иновации и предприемачество:

  • Част от европейските средства да се структурират с механизъм, при който търговските банки съфинансират лихви и обезпечения за МСП – подобно на програмата Jeremie.
  • Закриване на Българската банка за развитие (ББР), която финансира проекти, често свързани с олигархията, и използване на средствата за финансиране на стартиращи предприятия, с управление от ЕИФ.
  • Значително увеличаване на размера на финансирането за българската наука в сферата на иновациите, с фокус върху проектно финансиране със задължителен компонент на частно съфинансиране.
  • Стимулиране изграждането на секторни индустриални зони в страната (като Тракийската икономическа зона, Божурище). Финансира се само споделена инфраструктура, като критериите ще включват висока концентрация на фирми от даден сектор с експортен потенциал.
  • Значително намаляване на държавната администрация в сектор икономика чрез обединяване на Българската агенция за инвестиции, Агенцията за насърчаване на малки и средни предприятия (АНМСП) и търговските аташета в единна по-малка и по-гъвкава структура: Български борд за просперитет. Създаването на секторни политики на базата на консултативни съвети от български частни фирми, доказано успешни на международни пазари.
  • Проактивното позициониране на България като страна, подходяща за намаляване на данъчната тежест от фирми с продажби в ЕС.
  • Създаването на електронен регистър за доброволна регистрация на българите в чужбина, както и на българските студенти, завършващи в чужбина, който да бъде достъпен за всички инвеститори в България с цел по-лесен достъп до висококвалифициран човешки капитал.

Създаването на финансов инструмент, насочен към български студенти, учащи в топ 30 световни университети, за студентски заем, който се превръща в стипендия при условие, че се върнат да работят в България за петгодишен период след дипломирането си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *