Сивата икономика в България през 2014г. е 17.1% от брутния вътрешен продукт на страната, сочат данните от проучване на международната консултантска компания EY, направено по поръчка на MasterCard и цитирано от „Капитал“.

Изследването използва собствена методология, като се анализират различните видове сива икономика. За да се противодейства на проблема, от EY предлагат да се насърчават повече разплащанията по електронен път, което ще доведе до подобряване на събирането на данъци.

Изследването обхваща период от 2002 година до сега, като се посочва, че в началото на периода дялът на сивата икономика е бил 21.3% от БВП и е намалявал плавно до 2008 година, когато настъпва световната финансова криза. След тази година, дялът на сивата икономика отново нараства.

Прави се разграничаване между активна и пасивна сива икономика. Активната е свързана с облагодетелстване и на двете страни по-дадена сделка. От друга страна, при пасивната печеливш в сделка е само продавачът на дадена услуга или стока, докато купувачът трябва да заплати цялата стойност на сделката (най-често се свързва с магазини и заведения, които не издават касов бон на клиентите).

От общия дял на сивата икономика, пасивната е 10.4%, или 1.8 млрд. лв., показва изследването на EY. Над 40% от нерегистрираните плащания са в сектора на производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.

Анализаторите от EY предлагат в проучването си набор от политики и регулаторни мерки за насърчаване на електронните разплащания и съответно за намаляване на равнището на сивата икономика. Те могат да бъдат както въвеждането на различни задължения за държавните институции, работодателите и търговците – например за изплащането на заплати и пенсии само по електронен път (което според авторите на изследването има най-малък ефект), така и стимули за картовите плащания – като данъчни лотарии за потребителите или държавно (съ)финансиране на поставянето и използването на POS терминали при търговците.

Една от най-ефективните мерки в българския случай би била услуга от типа cash back, при която потребителите получават отстъпка от цената на дадена стока или услуга, ако заплатят за нея с карта. По изчисления на EY при финансирана от държавата отстъпка в размер на 1.4% от стойността на покупката това би довело до намаляване на сивата икономика с 2.8% от БВП и би увеличило нетните приходи за бюджета с 220 млн. лв.

Друго решение, което би имало значителен ефект за България, е въвеждането на максимални прагове за плащанията в брой. Розкрут пояснява, че подобна мярка е най-ефективна при по-ниски прагове. Така например при праг от 60 лв. понижението на пасивната сива икономика в България би било с 0.5% от БВП, което ще донесе допълнителни данъчни приходи от около 100 млн. лв., докато при праг от 20 лв. ефектът би бил много по-осезаем – свиване на пасивната сива икономика с 3.7% и близо 650 млн. лв. допълнителни постъпления в бюджета.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *