Европейската централна банка намали основните си лихвени проценти до нови рекордни дъна и предприе още по-агресивна стимулираща парична политика, с цел ограничаването на дефлационните тенденции в Общността и подкрепа на икономическия растеж в еврозоната.

Основната репо лихва, по която ЕЦБ кредитира търговските банки, беше намалена с 5 базисни пункта (б.п.) до 0%. За последно банката понижи основната лихва до 0.05% на заседанието си на 4-ти септември 2014 година.

Депозитната лихва, която се начислява по краткосрочните банкови депозити, държани в Централната банка, беше намалена с 10 б.п. до -0.40%. Т.нар. „наказателна” лихва (банките плащат за това, че държат парите си на депозит в ЕЦБ) беше въведена за пръв път през юни 2014 година. Това е една от най-агресивните мерки, с които главната банкова институция се опитва да стимулира търговските банки да увеличат кредитирането на малкия и среден бизнес в еврозоната.

Пределната заемна лихва беше намалена от 0.3% до рекордно ниските 0.25%.

ЕЦБ предприема и допълнителни мерки за количествени улеснения. Месечният размер на покуки на еврооблигации беше увеличен с 20 млрд. евро до 80 млрд. евро. Решението ще влезе в сила от април. Банката разшири обхвата на програмата и вече ще може да купува и облигации на небанкови компании, притежаващи инвестиционен кредитен рейтинг.

В допълнение се започва втора 4-годишна програма за целеви операции по дългосрочно финансиране (TLTRO II), с която се кредитират евтино търговските банки в еврозоната. Програмата ще стартира от юни.

Изненадващите агресивни мерки на Европейската централна банка доведоха до поевтиняване на еврото с 1.20% до 1.0860 долара за евро.

Инвеститорите на фондовите пазари приветстваха мерките на ЕЦБ, което доведе до ръст на общият европейски индекс Stoxx Europe 600 с 2.39%. Немският бенчмарк индекс скочи с 2.5%, френският CAC40 добави 3.05%.

45 минути след обявяване на решенията на Централната банка президентът и Марио Драги обяви по време на пресконференция, че стимулиращите мерки ще бъдат в сила до март 2017 г., или, „ако се наложи… поне докато бъде отчетен ръст на инфлацията близо до поставената цел от 2%.”

Г-н Драги индиректно сигнализира, че са възможни още „орязвания” на лихвените проценти. „От огромно значение е да избегнем вторични ефекти чрез подсигуряване на връщането на инфлацията под нива по-ниски, но близо до 2%, без излишно да се бавим.”

Новите тримесечни прогнози на банката са влошени. Очакванията за ръста на БВП са намалени до 1.4% през 2016 г. (стара прогноза – 1.7%), 1.7% през 2017 г. (без промяна) и 1.8% през 2018 г.

„Рисковете за перспективите за растеж в еврозоната остават по-скоро неблагоприятни,” предупреди Драги. „Те са свързани предимно с повишената несигурност във връзка с развитието на глобалната икономика, както и по-широките геополитически рискове.”

Логично, перспективите за инфлацията в еврозоната също бяха понижени до само 0.1% през тази година (през декември прогнозата беше за 1%), 1.3% през 2017 г. (от 1.6%) и 1.6% през 2018 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *