Европейското икономическо възстановяване ще продължи и през 2017 година като за пръв път от десетилетие насам икономиките на всички държави от ЕС да отбележат растеж през прогнозния период (2016, 2017 и 2018 г.). Такъв е основният извод от публикуваната днес зимна прогноза на Европейската комисия. Същевременно обаче позитивните очаквания са съпроводени с по-висока от обикновено несигурност.

Прогнозата за България

Политическата несигурност, създаваща се около предстоящите парламентарни избори в страната, може да окаже негативно влияние върху инвестиционните решения у нас. Въпреки това, за пръв път ЕК прогнозира България да отбележи ръст на инвестициите над 3%. Водещ фактор за това ще бъде ускоряването на финансираните от европейски фондове проекти.

Анализът на Бряксел за България като цяло е положителен. 

Очаква се безработицата да се свие до 7.1% през настоящата година и до 6.8% през 2018 г. От една страна положителен фактор за това е ръстът на икономиката, но от друга негативен фактор е застаряващото население.

Отчита се, че икономиката ни е отбелязала по-висок ръст спрямо прогнозата на Комисията през миналата есен. Сега очакванията са за ръст на БВП през 2017 г. с 2.9%.

Негативен извод от доклада е, че България продължава да изостава в настигането на средноевропейския жизнен стандарт. ЕК посочва, че по-бърз напредък в структурните реформи в България, може да даде тласък на ниския потенциал за растеж.

Реалният БВП в еврозоната нараства през 15 последователни тримесечия, заетостта се повишава със стабилни темпове, а безработицата продължава да спада, въпреки че остава над равнищата отпреди кризата. Двигателят на възстановяването все още е частното потребление. Инвестициите продължават да нарастват но със слаб темп, отбелязва още Комисията.

Според прогнозите растежът на БВП на еврозоната ще е 1.6% през 2017 г. и 1.8% през 2018 г., което е леко повишение спрямо есенната прогноза (1.5% за 2017 г. и 1.7% за 2018 г). Повишаването на прогнозните показатели се дължи на по-добри от очакваните резултати през втората половина на 2016 г. и доста стабилния старт през 2017 г. Растежът на БВП в целия Европейски съюз би трябвало да е сходен, като очакванията са за 1.8% през тази и следващата година (според есенната прогноза – 1.6% за 2017 г. и 1.8% за 2018 г.).

Рисковете около тези прогнози са изключително големи и въпреки че са се увеличили както неблагоприятните, така и благоприятните фактори, като цяло балансът е по-скоро отрицателен.

ЕК отбелязва, че перспективите за растеж на развитите икономики извън ЕС са се подобрили през последните месеци, което в голяма степен се дължи на очакванията за фискални стимули в САЩ, които доведоха до повишаване на дългосрочните лихвени проценти и поскъпване на щатския долар.

Очаква се растежът на бързо развиващите се пазарни икономики също да се стабилизира до 2018 г., макар и в различна степен в отделните страни и региони. Като цяло това би могло да стимулира европейския износ на стоки и услуги след слабата 2016 г.

За покачване на инфлацията в еврозоната допринася започналото повишаване на енергийните цени. След като инфлацията бе много ниска през последните две години, през тази и следващата година се очаква тя да достигне по-високи равнища, макар и все още под целта от „под, но близо до 2% в средносрочен план“, която се определя като ценова стабилност. Същинската инфлация, от която се изключват нестабилните цени на енергията и храните, се очаква да нараства постепенно. Като цяло в еврозоната се очаква тя да се повиши от 0.2% през 2016 г. до 1.7% през 2017 г. и 1.4% през 2018 г. Прогнозите за ЕС са съответно 0.3% през 2016 г. до 1.8% през 2017 г. и 1.7% през 2018 г.

Основен двигател на растежа ще остане частното потребление, подкрепено от устойчиво повишаване на заетостта и по-голям ръст на номиналните заплати. Според прогнозата обаче растежът на частното потребление ще се забави поради нарастването на инфлацията и ограничаването на ръста на покупателната способност на домакинствата през тази и следващата година.

Очаква се инвестициите да продължат да се увеличават умерено. За това благоприятстват редица фактори, като много ниските разходи за финансиране и засилването на икономическата активност в световен мащаб.

Според прогнозата на ЕК като цяло инвестициите в еврозоната ще нараснат с 2.9% през тази година и с 3.4% през 2018 г. (съответно 2.9% и 3.1% в Еврозъюза), което означава увеличение с 8.2% от започването на възстановяването в началото на 2013 г. досега. Делът на инвестициите в БВП обаче продължава да е по-нисък спрямо началото на века (20% през 2016 г. в сравнение с 22% през 2000 – 2005 г.). Тази трайна слабост по отношение на инвестициите поставя под съмнение устойчивостта на възстановяването и потенциала за растеж на икономиката.

Комисията прогнозира сравнително стабилно нарастване на заетостта през 2017 и 2018 година, спрямо изминалата 2016 г. Очаква се безработицата в еврозоната да спадне още – от 10% през 2016 г. до 9.6% през тази година и 9.1% през 2018 г. В Европейския съюз се очакват стойности от 8.1% през тази година и 7.8% през следващата, спрямо 8.5% през 2016 г. Това са най-ниските равнища на безработица от 2009 г. насам, но те остават по-високи спрямо нивата преди кризата.

Съвкупният бюджетен дефицит и съотношението на дълга към БВП в еврозоната се очаква да намалеят още повече през 2017 и 2018 г. Прогнозата за бюджетния дефицит е за спад до 1.7% от БВП през миналата година на 1.4% през 2017 и 2018 г. Това понижение отразява по-ниските разходи за лихви, дължащи се на изключително ниските лихвени проценти, които пък от своя страна се дължат на продължаващите подобрения на пазара на труда – повече хора плащат данъци и вноски, а по-малко получават социални плащания. Съотношението на дълга към БВП се очаква да намалее постепенно от 91.5% през 2016 г. до 89.2% през 2018 г.

Очакванията за икономически растеж на всички държави от ЕС (дори най-силно засегнатите от кризата през 2008 година) обаче са съпроводени с вероятността поскъпването на щатския долар и по-високите дългосрочни лихвени проценти да доведат до задълбочаване на различията в темповете на растеж между страните от Блока.

Особено високата несигурност около зимната прогноза се дължи на все още неясните намерения на администрацията на САЩ в основни области на политиката, множеството парламентарни избори, които ще се проведат в Европа през тази година, и предстоящите преговори с Обединеното кралство в рамките на член 50, съобщава ЕК.

Балансът на рисковете остава отрицателен, въпреки че и благоприятните, и неблагоприятните фактори са се увеличили. В краткосрочен план фискалното стимулиране в САЩ може да окаже по-силно въздействие върху растежа, отколкото се очаква в момента. В средносрочен план рисковете за растежа са свързани с неотдавнашните кризи – вота в Обединеното кралство за напускане на Европейския съюз, потенциални смущения в търговията, по-бързо затягане на паричната политика в САЩ, което може да се отрази отрицателно на бързо развиващите се пазарни икономики, и потенциалните последствия от високия и нарастващ дълг в Китай.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *