От десетилетия насам няколко неща бележат необятността на саудитската пустиня – петролните кладенци, оазисите и … житните поля.

Въпреки горещото време и факта, че дъжд почти не вали, Саудитска Арабия, най-големият производител на петрол, до преди 10 години отглеждаше толкова много зърно, че можеше да нахрани с него Кувейт, Обединените арабски емирства, Катар, Бахрейн, Оман и Йемен, пише Блумбърг.

Кръговите пшенични стопанства (виж снимката горе), разположени на площ по половин миля и снабдени с централна напоителна система, са били разпръсната из пустинята през 80-те и 90-те години, а през пролетта всеки, който е прелитал над Арабския полуостров ги е виждал като зелени петна на фона на пустинния пясък.

Петролните кладенци остават, но последните пшенични стопанства изчезнаха, за да се запазят водоносните пластове, които доскоро се използваха за напояване. За пръв път Саудитска Арабия ще разчита почти изцяло на внос на пшеница през 2016 година.

Страната ще стане член на клуба на държавите от Близкия изток, които според поговорка в стоковата търговия “продават въглеводороди, за да купуват въглехидрати.”

Промяната от износ към внос започна преди 8 години и осигурява възможности за търговия на търговци на зърно като Cargill Inc и Glencore Plc, както и на земеделци от страни като Германия и Канада.

“Саудитците са най-големият купувач на пшеница, който се появява на пазара,” коментира Суитън Стил, директор на компанията за търговия на пшеница Solaris Commodities SA, Швейцария.

На индустриална конференция в Риад миналия месец беше обявено, че Саудитска Арабия ще внесе 3.5 милиона тона пшеница през 2016 година. Това е увеличение от 10 пъти спрямо 300 хиляди тона, внесени през 2008 година. Държавната агенция на страната, която отговаря за внос на зърно съобщи, че кралството ще разчита на внос за 100% от нуждите си от пшеница през следващата година.

Прогнозира се, че до 2025 година вносът ще се увеличи до 4.5 милиона тона, тъй като увеличаването на населението, води и до ръст на търсенето на брашно. Така Саудитска Арабия се позиционира сред 10-те най-големи купувачи на пшеница в света.

На пазара в момента се наблюдава най-голямото засищане с пшеница от 30 години наса. И докато през 2008 година в Канзас сити (САЩ) цената достигна рекордните $13 за бушел, то тази година тя падна до $5.

Саудитска Арабия вече е най-големият вносител на ечемик, който се използва за храна на камили; страната е в топ 15 на вносителите на сорго (друг вид зърно, което се използва за фураж) и царевица.

Саудитците няма да са последните, които ще спрат да произвеждат собствено зърно. Водоносните пластове в други ключови земеделски райони, вкл. северната част на Индия и северната част на Китай, са също под напрежение. Стресът се увеличава и заради недостатъчните дъждове, за които някои обвиняват климатичните промени.

Саудитска Арабия стана нетен износител на пшеница през 1984 година, след като не произвеждаше почти нищо през 70-те. Политиката на страната да задоволява сама нуждите си от зърно се оказа жертва на собствения си успех, след като водоносните слоеве бързо започнаха да се пресушават. Неочаквано, през 2008 година, правителството съобщи, че постепенно ще премахва тази политика, като ще намалява поръчките на местна пшеница с 12.5% годишно.

В своя пик през 1992 година страната е произвеждала 4.1 милиона тона пшеница и е била един от топ износителите.

В Близкия изток само Турция, Египет, Иран, Ирак и Сирия произвеждат значителни количества пшеница, въпреки че често внасят, за да покрият местен недостиг. Египет например е най-големият вносител в света, заради бума на търсенето на субсидиран хляб от населението.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *