Екипът ни се стреми постоянно да публикува интересни и полезни материали за една от най-трудните и може би недооценени професии – професионален шофьор. Една от важните теми, която засягаме, е свързана с условията на труд и заплащане в бранша.

По този повод разговаряхме с г-н Николай Христов, международен шофьор на камион, познат сред колегите си с прякора Бриги Бичкията. Той ни даде една по-различна перспектива по отношение на заплащането в България. За разлика от много негови колеги, които се осигуряват на минимална заплата и получават пари „под масата”, той не се оплаква, защото транспортната фирма, в която работи, го осигурява на 1 500 лв.

Почти 99% от трудовите договори в България са на минимална заплата. Колегите са свикнали толкова с тая цифра, че са я приели за константа. Само че не е невъзможно в трудовия договор да пише реалната сума, която се заплаща и това се случва. Сивото в бранша не е бетонна стена, а е като Берлинската, рано или късно пада и на дневен ред идва светлото от сивотата в бранша,” коментира Бриги.

За доказателство получихме дори и снимка, в която се вижда онази част от договора му, доказваща и казаното по-нагоре (поради законови ограничения, не можем да покажем пълна снимка на договора и името на фирмата):

Попитахме г-н Христов какво мисли по въпроса за колегите от бранша, които искат да получават по документи минимално възнаграждение, а останалото на ръка:

Това произтича най-често от наложени запори. Проблемът е там, че икономията от осигуровки отива при работодателя, а не при работника и последния пак е ощетен,” смята той.

Фирмата, за която той работи е софийска и в нея работи на щат, получавайки и 27 евро командировки на ден. В края на месеца се връзват чисто 2 200 – 2 400 лева на т.нар. „прави курсове”, които той прибира в джоба си, без да се налага да слага магнити, без да има нужда да се осигурява на минимална заплата. Удръжките за осигуровки са по-високи, но „болничните и отпуската ми са платени”, уточнява г-н Христов.

Ето и колко часа е работил в период от 1 и 2 седмици.

За сравнение, що се отнася до работното му време, получихме от него снимка на изработените часове за две седмици, която сравнихме с тази на негов колега, публикувана в социалната мрежа Фейсбук:

По думите на Бриги „колегите бягат на запад именно заради по-доброто осигуряване и гаранцията, че ще получат заработените си пари.”

Г-н Христов коментира и фирмите, които обещават добри заплати, но в последствие правят удръжки и шофьорите получават значително по-малки суми:

„Такива удръжки няма, използват се за претекст да не ти плащат заработеното. Например – 10 000 км х 0.22 ст. = 2 200 лв. Да, но на някой не му се плаща и се започва – 50 евро глоба за закъснение или 100 евро за повреден товар, преразход на гориво и т.н. А трябва да се има предвид, че товарите имат застраховки,а горивото се следи с GPS. Преди две години почти всички фирми си позволяваха подобни „глоби”, но в момента почти никоя. Причината е, че няма шофьори.”

Попитахме г-н Христов и за мнението му по отношение на новите регулации в много западни държави, които забраняват да се прекарва седмичната почивка в кабината:

„Аз лично подкрепям тези нови правила, проблемът е, че наистина хотелите са кът. И честно казано, в момента ги нарушавам по тази причина.”

Към този проблем разбира се не може да се пропусне и липсата на достатъчно ТИР паркинги в Германия, в Белгия и в Холандия.

„Според мен тези държави не са готови (за тези регулации), но имат действащи синдикати, които не могат да подминат,” коментира Христов и допълва: „С други думи – не ни искат, но им трябваме.”

Благодарим г-н Николай Христов за споделеното мнение. Радваме се, че в нашата страна има и добри примери, които можем да споделим. Очакваме Вашите мнения и коментари по темата.

Автор: Яна Стаменова

Снимка: Flickr, NotrucksNolife

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *